1 dic 2010, 12:04

Лято по никое време

  Poesía
691 0 8

 

И така, както кротко стоях си на плажа,

заслепи ме пожар от немирна коса,

сбрала в кичури мокри и изгрев, и залез,

и солена целувка на морска вълна.

 

Още дъх не поела и вече бях пленник,

като риба се мятах в най-синия взор,

безнадеждно оплетена в ласкави мрежи,

безметежно отвята без бряг и без брод.

 

А под твоите пръсти дъгата политна

и изтръпна по мен в многоцветни искри.

Аз полепнах солено по твоите мигли

и тръпчиво от твоите устни отпих.

 

Олюля се под нас прегорелият пясък

и обгърна телата ни с дюнна ръка.

Като късче море върху миден отблясък

твоят допир по моята кожа преля.

 

                                      01.12.2010

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...