rozita-p (Росица)
120 1324
1 dic 2010, 12:04

Лято по никое време 

  Poesía
539 0 8

 

И така, както кротко стоях си на плажа,

заслепи ме пожар от немирна коса,

сбрала в кичури мокри и изгрев, и залез,

и солена целувка на морска вълна.

 

Още дъх не поела и вече бях пленник,

като риба се мятах в най-синия взор,

безнадеждно оплетена в ласкави мрежи,

безметежно отвята без бряг и без брод.

 

А под твоите пръсти дъгата политна

и изтръпна по мен в многоцветни искри.

Аз полепнах солено по твоите мигли

и тръпчиво от твоите устни отпих.

 

Олюля се под нас прегорелият пясък

и обгърна телата ни с дюнна ръка.

Като късче море върху миден отблясък

твоят допир по моята кожа преля.

 

                                      01.12.2010

© Росица Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??