Лято у дома
От утрото наклажда Бог огньовете Си в пещите на август.
По пладне в тях изпича от земята слънчогледови погачи.
Горите дъх забавят, а полята мързеливо се протягат.
Керваните на времето пътуват към оазиса на здрача.
Но в къщата, където съм пораснала, и денем е прохладно.
Овошките край нея са надвиснали, засенчващи я лете.
А слънцето през зимата промушва между клоните им длани
и милва я с любов - да не замръзне сред снега и ветровете.
Тя чака търпеливо пролетта и мен - отново да се върна!
Единствено ронливата надежда я крепи, за да не рухне.
Заслон и пещера ми е в циклона на живота преобърнат.
Спасява ме от ада на пожарите, в сърцето ми избухнали.
Тук детството играе и се влюбва до полуда младостта ми!...
Прегръщат ме, безплътни, силуетите на мама и на татко!…
Любима моя къщичке, как искам в теб до края да остана!
А после да помахам на света и да потегля за оттатък…
Албена Димитрова
6.5.2023.
София.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Албена Димитрова Все права защищены
