Лято у дома
От утрото наклажда Бог огньовете Си в пещите на август.
По пладне в тях изпича от земята слънчогледови погачи.
Горите дъх забавят, а полята мързеливо се протягат.
Керваните на времето пътуват към оазиса на здрача.
Но в къщата, където съм пораснала, и денем е прохладно.
Овошките край нея са надвиснали, засенчващи я лете.
А слънцето през зимата промушва между клоните им длани
и милва я с любов - да не замръзне сред снега и ветровете.
Тя чака търпеливо пролетта и мен - отново да се върна!
Единствено ронливата надежда я крепи, за да не рухне.
Заслон и пещера ми е в циклона на живота преобърнат.
Спасява ме от ада на пожарите, в сърцето ми избухнали.
Тук детството играе и се влюбва до полуда младостта ми!...
Прегръщат ме, безплътни, силуетите на мама и на татко!…
Любима моя къщичке, как искам в теб до края да остана!
А после да помахам на света и да потегля за оттатък…
Албена Димитрова
6.5.2023.
София.
© Албена Димитрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Sunny!
Здрава, вдъхновена и благословена бъди! -
Отминали скъпи на сърцето дни...
Тъжна, силно въздействаща изповед. -
Благодаря ви, приятели!
Здраве, вдъхновение и Божие благословение ви желая! -
Къщата на детството, като свиден спомен, скрила силуетите на татко и мама...Прекрасен стих, Албенче! Просълзи ме!
-
Много е красиво... в същото време - истинско, болезнено...
Сви ме за гърлото...
Прекрасен стих, вълнуващ душата! -
Създала си поетичен шедьовър, Бени.
Наслаждавам се на техническото му съвършенство, което се лее като музика за сетивата ми. Образът на старата къща е винаги класика, но ти си притурила към тази класика душата си:
"Тя чака търпеливо пролетта и мен - отново да се върна!
Единствено ронливата надежда я крепи, за да не рухне.
Заслон и пещера ми е в циклона на живота преобърнат.
Спасява ме от ада на пожарите, в сърцето ми избухнали."
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрави, anabel7 (Албена Димитрова)!