16 авг. 2024 г., 09:48

Лято в Крапец

499 0 0

Нахлупил лятна шапка вятърът подскача

по плажа, ширнал се догдето поглед стига,

по пътя си чадърите закача

и хвърчила трептящо-пъстри вдига.

 

Бягат  към брега къдрокоси вълни

достигат го и морно се отпускат.

Синьо-зелено морето блести,

а като стрели към него чайките се спускат.

 

Замечтано слънцето по гръб се изтяга

върху хавлия мека с цвят на небе,

руси расти към земята протяга

и се зарича да не спира да пече.

 

Малък бар с рошав покрив от листа

кротко си седи и слуша реге.

На канап нанизани рапани го красят,

бели столчета примамват всеки да поседне.

 

Русоляв и синеок- барманът за миг не спира

питие поднася, докато да разбереш

с бронзов тен, с усмивка закачлива

лятото чаровно, иззад бара, черпи с фреш.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...