16.08.2024 г., 9:48

Лято в Крапец

491 0 0

Нахлупил лятна шапка вятърът подскача

по плажа, ширнал се догдето поглед стига,

по пътя си чадърите закача

и хвърчила трептящо-пъстри вдига.

 

Бягат  към брега къдрокоси вълни

достигат го и морно се отпускат.

Синьо-зелено морето блести,

а като стрели към него чайките се спускат.

 

Замечтано слънцето по гръб се изтяга

върху хавлия мека с цвят на небе,

руси расти към земята протяга

и се зарича да не спира да пече.

 

Малък бар с рошав покрив от листа

кротко си седи и слуша реге.

На канап нанизани рапани го красят,

бели столчета примамват всеки да поседне.

 

Русоляв и синеок- барманът за миг не спира

питие поднася, докато да разбереш

с бронзов тен, с усмивка закачлива

лятото чаровно, иззад бара, черпи с фреш.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...