12 июл. 2004 г., 04:37

Лятото

1.6K 0 1
С фанфара на бистра любов
невидимо галят ръцете на лятото,
затваряш очи, посипани с люляк
и тежката, душната нощ
като майка те носи в утробата
на щурова песен и жабешко квакане.
Лятото, което в хамаци от слънце
люлее ръждивите малки души,
русо и босо, заситено с мляко,
по синора сплита венци от жита
и камъче хвърля в студена, течаща вода.
С тиха цигулка в ухото ти писка
малкото дяволче на юлска измама
за вечност и сбъднатост,
но в двора блести слънчоглед-
да напомня, че лятото тръгва със края му,
потропва със дървен налъм по старата улица
и само петата му- лунна- просветва,
излята във мед от старец-ковач.
По пътека от пеещи спомени
пускаш душата му-
кехлибарена, речна,
пияна и щедра,
на врата с амулет против уроки,
на гърба с торба обещания,
вечно пътуващо, прашно препускащо,
гонещо, гонено,
оставило пясъчна диря,
пеперуда във мрежа,
гнезда по комините,
хвърлило в извора ярки цветя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любица Савова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...