13 апр. 2009 г., 09:05  

Лятото

732 0 10

Лятото с приятелите си
пие бира.
А мене ме храни
със залъци
от слънчевата си пита.
С пълни шепи ми гребе
вода от Небето.
С птичи крила
милва лицето ми.
И ми плете венец
от НЕЗАБРАВКИ.
Не му пука от никого!

Ако ме целуне
ще вдигне ли крак
Земята?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Латинка-Златна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красив, образен стих,
    който дарява слънчево,
    оптимистично настроение!
    Поздрави за оригиналната
    поетеса!
    Весели празници!
    Бъди щастлива!
  • Някой, като и в живота бързо и лекомислено повдигат крачета тук...
    За стиха ще си замълча, защото усета за един е един, а за друг друг...
  • Има поезия! Повдигам краче и аз!
  • Нека да е лято...
    Поздрав, Лат!
  • .....
    и лятото пак се завръща...
    а времето...
    не спира... върви
    и хич... ама хич...
    не му пука
    там... на брега
    кой... с кого се прегръща...

    ех, това лято...то винаги се завръща и не му пука от нищо...

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...