Apr 13, 2009, 9:05 AM 2017-11-15T00:46:36+02:00

Лятото

Poetry » Love

735 0 10

Лятото с приятелите си
пие бира.
А мене ме храни
със залъци
от слънчевата си пита.
С пълни шепи ми гребе
вода от Небето.
С птичи крила
милва лицето ми.
И ми плете венец
от НЕЗАБРАВКИ.
Не му пука от никого!

Ако ме целуне
ще вдигне ли крак
Земята?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Rimoza (Кръстина Тодорова)

Красив, образен стих,
който дарява слънчево,
оптимистично настроение!
Поздрави за оригиналната
поетеса!
Весели празници!
Бъди щастлива!

2009-04-16T11:15:44+03:00
valiordanov (Валентин Йорданов)

Някой, като и в живота бързо и лекомислено повдигат крачета тук...
За стиха ще си замълча, защото усета за един е един, а за друг друг...

2009-04-14T22:33:26+03:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Има поезия! Повдигам краче и аз!

2009-04-13T23:46:17+03:00
voda (Елица Ангелова)

Нека да е лято...
Поздрав, Лат!

2009-04-13T23:12:10+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

.....
и лятото пак се завръща...
а времето...
не спира... върви
и хич... ама хич...
не му пука
там... на брега
кой... с кого се прегръща...

ех, това лято...то винаги се завръща и не му пука от нищо...

2009-04-13T13:46:18+03:00

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0