Лятото
Прегърнах лятото
с притихналите миди по брега
и с бялата песен на вълните,
с пясъка, нарисувал по гърба
влюбените устни на жените.
Целунах лятото
с въздуха, натежал от сънища
и със езерното дихание
на зеленоока трева, тръпнеща
от мъжкото звездно мълчание.
Приютих лятото
за белоснежните ледени дни,
за дългите заключени нощи.
И любовно му казах – Остани,
не мога без теб, не тръгвай още.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вяра Николова Все права защищены
