5 нояб. 2017 г., 20:14  

Лятото 

  Поэзия
920 0 1

Прегърнах лятото

с притихналите миди по брега

и с бялата песен на вълните,

с пясъка, нарисувал по гърба

влюбените устни на жените.

 

Целунах лятото

с въздуха, натежал от сънища

и със езерното дихание

на зеленоока трева, тръпнеща

от мъжкото звездно мълчание.

 

Приютих лятото

за белоснежните ледени дни,

за дългите заключени нощи.

И любовно му казах – Остани,

не мога без теб, не тръгвай още.

© Вяра Николова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??