5 nov 2017, 20:14  

Лятото 

  Poesía
921 0 1

Прегърнах лятото

с притихналите миди по брега

и с бялата песен на вълните,

с пясъка, нарисувал по гърба

влюбените устни на жените.

 

Целунах лятото

с въздуха, натежал от сънища

и със езерното дихание

на зеленоока трева, тръпнеща

от мъжкото звездно мълчание.

 

Приютих лятото

за белоснежните ледени дни,

за дългите заключени нощи.

И любовно му казах – Остани,

не мога без теб, не тръгвай още.

© Вяра Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??