Лятото
Прегърнах лятото
с притихналите миди по брега
и с бялата песен на вълните,
с пясъка, нарисувал по гърба
влюбените устни на жените.
Целунах лятото
с въздуха, натежал от сънища
и със езерното дихание
на зеленоока трева, тръпнеща
от мъжкото звездно мълчание.
Приютих лятото
за белоснежните ледени дни,
за дългите заключени нощи.
И любовно му казах – Остани,
не мога без теб, не тръгвай още.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вяра Николова Всички права запазени
