yotovava (Валентина Йотова)
2630 22203
2 сент. 2024 г., 18:27  

Лятото е само въздишка 

  Поэзия
183 3 8

ЛЯТОТО Е САМО ВЪЗДИШКА

 

Аз съм есенен стих, който някой набързо е драснал

и записал в скръбта си предсмъртния стон на листата.

И докато усуквам пресъхващите водорасли,

ти нечуто си тръгваш и едва ли ще те изпратя.

 

Не защото не искам да помниш ветреца вечерен

подир  – първото ниско преминало, щърково ято.

Дълго търсих любов – и когато сега я намерих,

осъзнах, че сезонът на всички въздишки е кратък.

 

Че мъглата приижда и с дъха си опушен превзема

позлатените хълми и се  устремява надолу.

Помътненото слънце ни мами, че имаме време,

а душите ни още се скитат  – бездомни и голи.

 

На брега да поседнем  – да чуем за сетно морето,

уморено след толкова много горещи причини,

със които го лъгахме, че ще останем – додето

всяка страст или болка подир любовта ни преминат.

 

Бог е мъдър пастир – и попадна ли в дяволски мрежи,

той протяга ръка – и спасителен бряг ми намира.

Тъй невидимо спастря последното късче надежда,

за да може и утре да тръгна на път из Всемира.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??