Лятото е само въздишка
ЛЯТОТО Е САМО ВЪЗДИШКА
Аз съм есенен стих, който някой набързо е драснал
и записал в скръбта си предсмъртния стон на листата.
И докато усуквам пресъхващите водорасли,
ти нечуто си тръгваш и едва ли ще те изпратя.
Не защото не искам да помниш ветреца вечерен
подир – първото ниско преминало, щърково ято.
Дълго търсих любов – и когато сега я намерих,
осъзнах, че сезонът на всички въздишки е кратък.
Че мъглата приижда и с дъха си опушен превзема
позлатените хълми и се устремява надолу.
Помътненото слънце ни мами, че имаме време,
а душите ни още се скитат – бездомни и голи.
На брега да поседнем – да чуем за сетно морето,
уморено след толкова много горещи причини,
със които го лъгахме, че ще останем – додето
всяка страст или болка подир любовта ни преминат.
Бог е мъдър пастир – и попадна ли в дяволски мрежи,
той протяга ръка – и спасителен бряг ми намира.
Тъй невидимо спастря последното късче надежда,
за да може и утре да тръгна на път из Всемира.
© Валентина Йотова All rights reserved.
