Няма да пестя боите, изписващи

усмивката на детските лица.

И в сговор пак четем познати книжки –

за Мечо Пух и... предани сърца.

Вълшебствата около нас празнуват!

Картини от пъзелите живеят.

Балони в небесно ширине лудуват.

И с тротинетка смях пилеем...

Така минава лятото на баба –

обичана от любимите внуци.

Край нас няма място за свади...

Щом щастие навсякъде се случва.

                                    © Павлина Петрова