Лятото отново си отива
Видях го днес - реши, че ще си тръгне...
следобед беше, падаха листа.
От залеза преди да мръкне
букет набра ми от рубинени цветя.
Подхвърли ми ги, паднаха в скута ми,
ухаеха на лято и на морски бриз.
Пламтяха като огнено цунами,
в ръцете ми горяха с пламък жив.
Оставиха те белег по дланта ми -
червени рози... да ги дам на есента.
Спектакъл зрелищен - небето се разтвори
от снопчета лъчи... морето да сплета.
Загледах се след лятото, а то ми махна,
за довиждане ми смигна, на шега.
По хоризонта заподскача, жилка златна
очерта му път в настъпилата тишина.
Смрачи се, облаците спуснаха завеси,
заромоля дъждът, вятър се изви.
Танцуваха вълните - есенни принцеси...
Лятото си тръгна, Есента се появи.
12.09.2022г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Атанасова Все права защищены
