Лятото в мен
Тръгвай лято,знам че трябва,
твойта власт е споделена,
имаш три сестри капризни,
със характери студени!
А когато ти царуваш,
всичко е така прекрасно-
топлината на морето,
и небето синьо,ясно...
Някак лесно се живее,
мило лято,щом си тука.
Слънце животворно грее,
няма и секунда скука...
После всичко е различно!
Някак сиво, някак свито.
Да,сестрите са красиви,
ала с нрава си насмитат!
Но промяната е външна,
вътре в мен си ти сезона,
твой дворец ми е душата,
моето сърце е трона!
Тъй че,лято,ще почакам.
Пак ще дойде твоят ред!
С топлината и уюта,
с чудни спомени безчет...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Симеонов Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
