В тъмната стая лъч се процежда,
що за чудо ще е то?
Разни сенки по стените подрежда
в нежни отблясъци сто...
Душа се тихо вълнува,
ранено плаче сърцето,
стига, недей се бунтува
със сълзи е покрито лицето.
Какво ще правиш в празната стая,
през ключалката недей наднича,
отдавна заключих, а ключа не зная.
Тук вече няма кой да обича!