Лъч от юлска корона
Лъч от юли бухвам го в мъглата,
вече я разплиска и рисува,
сякаш е молив, в цвета му златен
сивият ѝ миг е нацелуван.
Иска да е друга поначало,
но тъгата есенна притиска,
в чистото му лятно огледало
лятно щастие ѝ се прииска.
Само в лъч от юлската корона
търси си мъглата слънчев смисъл,
есен чак до лято се изрони
и лъчът стиха ми донаписа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Френкева Все права защищены
