7.11.2021 г., 10:10

Лъч от юлска корона

1.2K 2 11

Лъч от юли бухвам го в мъглата,

вече я разплиска и рисува,

сякаш е молив, в цвета му златен

сивият ѝ миг е нацелуван.

 

Иска да е друга поначало,

но тъгата есенна притиска,

в чистото му лятно огледало

лятно щастие ѝ се прииска.

 

Само в лъч от юлската корона

търси си мъглата слънчев смисъл,

есен чак до лято се изрони

и лъчът стиха ми донаписа.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Френкева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

17 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...