7.11.2021 г., 10:10

Лъч от юлска корона

1.2K 2 11

Лъч от юли бухвам го в мъглата,

вече я разплиска и рисува,

сякаш е молив, в цвета му златен

сивият ѝ миг е нацелуван.

 

Иска да е друга поначало,

но тъгата есенна притиска,

в чистото му лятно огледало

лятно щастие ѝ се прииска.

 

Само в лъч от юлската корона

търси си мъглата слънчев смисъл,

есен чак до лято се изрони

и лъчът стиха ми донаписа.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Френкева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

17 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...