30 мая 2019 г., 02:47

Лъч светлина

585 0 0

И тръгвам аз на път отново
във търсене на лъча светлина.
Да сгрее той сърцето ми от олово
Да грейне ярко моята душа

Искри от страст в мене да бушуват
и нежно да омекват моите крака
Пеперудите в стомаха ми да се събудят
Да литна пак със техните крила

далеч от тъжната заблуда.
Отново сбърках огъня с жарта
и чудя се дали съм луда,
че дишам още пепелта..

Но тръгвам аз на път отново,
далеч от тази сивота!
Не искам повече отрова!
Ще търся лъча светлина!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жасмина Александрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...