30 мая 2019 г., 02:47

Лъч светлина

584 0 0

И тръгвам аз на път отново
във търсене на лъча светлина.
Да сгрее той сърцето ми от олово
Да грейне ярко моята душа

Искри от страст в мене да бушуват
и нежно да омекват моите крака
Пеперудите в стомаха ми да се събудят
Да литна пак със техните крила

далеч от тъжната заблуда.
Отново сбърках огъня с жарта
и чудя се дали съм луда,
че дишам още пепелта..

Но тръгвам аз на път отново,
далеч от тази сивота!
Не искам повече отрова!
Ще търся лъча светлина!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жасмина Александрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...