30.05.2019 г., 2:47

Лъч светлина

582 0 0

И тръгвам аз на път отново
във търсене на лъча светлина.
Да сгрее той сърцето ми от олово
Да грейне ярко моята душа

Искри от страст в мене да бушуват
и нежно да омекват моите крака
Пеперудите в стомаха ми да се събудят
Да литна пак със техните крила

далеч от тъжната заблуда.
Отново сбърках огъня с жарта
и чудя се дали съм луда,
че дишам още пепелта..

Но тръгвам аз на път отново,
далеч от тази сивота!
Не искам повече отрова!
Ще търся лъча светлина!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жасмина Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...