May 30, 2019, 2:47 AM

Лъч светлина

  Poetry » Love, Other
583 0 0

И тръгвам аз на път отново
във търсене на лъча светлина.
Да сгрее той сърцето ми от олово
Да грейне ярко моята душа

Искри от страст в мене да бушуват
и нежно да омекват моите крака
Пеперудите в стомаха ми да се събудят
Да литна пак със техните крила

далеч от тъжната заблуда.
Отново сбърках огъня с жарта
и чудя се дали съм луда,
че дишам още пепелта..

Но тръгвам аз на път отново,
далеч от тази сивота!
Не искам повече отрова!
Ще търся лъча светлина!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жасмина Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...