6 июн. 2008 г., 12:40

Лъжа 

  Поэзия
794 0 2
Аз плача тихо в нощта,
плача, защото сама съм сега,
сама съм и не понасям мисълта,
че до днес съм живяла в лъжа.

Защо ли прощавах аз всяка вина
и си мислех, че любов е това,
защо ли била съм толкоз добра -
бояла съм се от самота?!

Чувства, любов - пропилени,
къде сте, викам ви сега,
надежди, мечти провалени -
изгубих ги някъде в пропастта.

Мокра, солена, голяма -
пак търкулва се сълзата,
доказателство за моята драма,
спомен за краля на лъжата.

© Димана Митева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??