Лъжа
Аз плача тихо в нощта,
плача, защото сама съм сега,
сама съм и не понасям мисълта,
че до днес съм живяла в лъжа.
Защо ли прощавах аз всяка вина
и си мислех, че любов е това,
защо ли била съм толкоз добра -
бояла съм се от самота?!
Чувства, любов - пропилени,
къде сте, викам ви сега,
надежди, мечти провалени -
изгубих ги някъде в пропастта.
Мокра, солена, голяма -
пак търкулва се сълзата,
доказателство за моята драма,
спомен за краля на лъжата.
плача, защото сама съм сега,
сама съм и не понасям мисълта,
че до днес съм живяла в лъжа.
Защо ли прощавах аз всяка вина
и си мислех, че любов е това,
защо ли била съм толкоз добра -
бояла съм се от самота?!
Чувства, любов - пропилени,
къде сте, викам ви сега,
надежди, мечти провалени -
изгубих ги някъде в пропастта.
Мокра, солена, голяма -
пак търкулва се сълзата,
доказателство за моята драма,
спомен за краля на лъжата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димана Митева Все права защищены
хареса ми
