Лъжа
Аз плача тихо в нощта,
плача, защото сама съм сега,
сама съм и не понасям мисълта,
че до днес съм живяла в лъжа.
Защо ли прощавах аз всяка вина
и си мислех, че любов е това,
защо ли била съм толкоз добра -
бояла съм се от самота?!
Чувства, любов - пропилени,
къде сте, викам ви сега,
надежди, мечти провалени -
изгубих ги някъде в пропастта.
Мокра, солена, голяма -
пак търкулва се сълзата,
доказателство за моята драма,
спомен за краля на лъжата.
плача, защото сама съм сега,
сама съм и не понасям мисълта,
че до днес съм живяла в лъжа.
Защо ли прощавах аз всяка вина
и си мислех, че любов е това,
защо ли била съм толкоз добра -
бояла съм се от самота?!
Чувства, любов - пропилени,
къде сте, викам ви сега,
надежди, мечти провалени -
изгубих ги някъде в пропастта.
Мокра, солена, голяма -
пак търкулва се сълзата,
доказателство за моята драма,
спомен за краля на лъжата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димана Митева Всички права запазени
хареса ми
