28 мая 2013 г., 13:19

Лъжа

612 0 1

Животът спря да съществува в миг.

Дъхът ми спря с заклещен в гърлото ми вик.

Ето там - далече - се случи нещо.

И сълзите затекоха по бузите горещо.

 

Лава заплиска в недрата -

слънцето вече не ще срещне зората.

Нещо задраска по стъклата -

вече не вярвам в чудесата.

 

В миг бях горе - летях - недостижима.

Непоклатима в времето се носех.

И в друг бях долу - лежах - и плачех -

стенех от болка, разяждаща плътта.

 

Всяка частичка в мен се пречупи -

страхът отново взе връх.

Едничката вяра се погуби.

Залазих отново като плъх.

 

Крия се от светлината. И от мрака.

Всичко, що имах, изгуби се, разби се на парчета.

Едничкият спомен ми остана -

за съществуването на една измама.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...