May 28, 2013, 1:19 PM

Лъжа

  Poetry
615 0 1

Животът спря да съществува в миг.

Дъхът ми спря с заклещен в гърлото ми вик.

Ето там - далече - се случи нещо.

И сълзите затекоха по бузите горещо.

 

Лава заплиска в недрата -

слънцето вече не ще срещне зората.

Нещо задраска по стъклата -

вече не вярвам в чудесата.

 

В миг бях горе - летях - недостижима.

Непоклатима в времето се носех.

И в друг бях долу - лежах - и плачех -

стенех от болка, разяждаща плътта.

 

Всяка частичка в мен се пречупи -

страхът отново взе връх.

Едничката вяра се погуби.

Залазих отново като плъх.

 

Крия се от светлината. И от мрака.

Всичко, що имах, изгуби се, разби се на парчета.

Едничкият спомен ми остана -

за съществуването на една измама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...