Животът спря да съществува в миг.
Дъхът ми спря с заклещен в гърлото ми вик.
Ето там - далече - се случи нещо.
И сълзите затекоха по бузите горещо.
Лава заплиска в недрата -
слънцето вече не ще срещне зората.
Нещо задраска по стъклата -
вече не вярвам в чудесата.
В миг бях горе - летях - недостижима.
Непоклатима в времето се носех.
И в друг бях долу - лежах - и плачех -
стенех от болка, разяждаща плътта.
Всяка частичка в мен се пречупи -
страхът отново взе връх.
Едничката вяра се погуби.
Залазих отново като плъх.
Крия се от светлината. И от мрака.
Всичко, що имах, изгуби се, разби се на парчета.
Едничкият спомен ми остана -
за съществуването на една измама.
© Яна Всички права запазени