Животът спря да съществува в миг.
Дъхът ми спря с заклещен в гърлото ми вик.
Ето там - далече - се случи нещо.
И сълзите затекоха по бузите горещо.
Лава заплиска в недрата -
слънцето вече не ще срещне зората.
Нещо задраска по стъклата -
вече не вярвам в чудесата.
В миг бях горе - летях - недостижима.
Непоклатима в времето се носех.
И в друг бях долу - лежах - и плачех -
стенех от болка, разяждаща плътта. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация