3 авг. 2012 г., 11:04

Лъжа

830 0 0

Спести си сълзите,

може да ти потрябват някой ден,

не ги хаби за мен,

  аз

    не

       те

         обичам,

никога не съм ги искал тези сълзи!

Не ми трябва твоята любов,

и без нея живея по-добре,

а ти защо дойде,

защо нахлу с гръм и трясък,

да ми дадеш любов ли?

Не ти я искам, запази си я,

нека теб те боли от тази любов,

не мен…

  аз не съм те молил за нея,

не съм ти искал болката,

      да я споделя с теб…

достатъчна  ми е

                   моята болка…

затова си върви,

  изчезни, защо стоиш още,

нима вече не мога и да излъжа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...