3 авг. 2012 г., 11:04

Лъжа

833 0 0

Спести си сълзите,

може да ти потрябват някой ден,

не ги хаби за мен,

  аз

    не

       те

         обичам,

никога не съм ги искал тези сълзи!

Не ми трябва твоята любов,

и без нея живея по-добре,

а ти защо дойде,

защо нахлу с гръм и трясък,

да ми дадеш любов ли?

Не ти я искам, запази си я,

нека теб те боли от тази любов,

не мен…

  аз не съм те молил за нея,

не съм ти искал болката,

      да я споделя с теб…

достатъчна  ми е

                   моята болка…

затова си върви,

  изчезни, защо стоиш още,

нима вече не мога и да излъжа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...