3.08.2012 г., 11:04

Лъжа

828 0 0

Спести си сълзите,

може да ти потрябват някой ден,

не ги хаби за мен,

  аз

    не

       те

         обичам,

никога не съм ги искал тези сълзи!

Не ми трябва твоята любов,

и без нея живея по-добре,

а ти защо дойде,

защо нахлу с гръм и трясък,

да ми дадеш любов ли?

Не ти я искам, запази си я,

нека теб те боли от тази любов,

не мен…

  аз не съм те молил за нея,

не съм ти искал болката,

      да я споделя с теб…

достатъчна  ми е

                   моята болка…

затова си върви,

  изчезни, защо стоиш още,

нима вече не мога и да излъжа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...