Спести си сълзите,
може да ти потрябват някой ден,
не ги хаби за мен,
аз
не
те
обичам,
никога не съм ги искал тези сълзи!
Не ми трябва твоята любов,
и без нея живея по-добре,
а ти защо дойде,
защо нахлу с гръм и трясък,
да ми дадеш любов ли?
Не ти я искам, запази си я,
нека теб те боли от тази любов,
не мен…
аз не съм те молил за нея,
не съм ти искал болката,
да я споделя с теб…
достатъчна ми е
моята болка…
затова си върви,
изчезни, защо стоиш още,
нима вече не мога и да излъжа!
© Петър Петров Всички права запазени