18 июн. 2009 г., 10:50

Лъжата на баба

714 0 10

 

 

В детството, когато падах,

баба  все ми повтаряше:

„Ще ти мине като на куче!”

Не и повярвах и попитах кучето:

”Какво е болката?”,

а то изскимтя:

”Вместо враг, опашката да си хапеш”.

Попитах дървото: ”Какво е болката?”,

а то отсече:

”Да ти преброят годишните  кръгове”.

Попитах цветето, а то клюмнало рече:

”Да ти затворят аромата в стъкленица”.

Попитах камъка, а той изстена:

”Да те издялкат  за стена на плача”.

Попитах човека,а той се усмихна зъбато:

”Аз я причинявам!”

 

Бабо, защо ме излъга ?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милко Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...