18 июн. 2009 г., 10:50

Лъжата на баба

708 0 10

 

 

В детството, когато падах,

баба  все ми повтаряше:

„Ще ти мине като на куче!”

Не и повярвах и попитах кучето:

”Какво е болката?”,

а то изскимтя:

”Вместо враг, опашката да си хапеш”.

Попитах дървото: ”Какво е болката?”,

а то отсече:

”Да ти преброят годишните  кръгове”.

Попитах цветето, а то клюмнало рече:

”Да ти затворят аромата в стъкленица”.

Попитах камъка, а той изстена:

”Да те издялкат  за стена на плача”.

Попитах човека,а той се усмихна зъбато:

”Аз я причинявам!”

 

Бабо, защо ме излъга ?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милко Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...