Jun 18, 2009, 10:50 AM

Лъжата на баба

  Poetry » Other
709 0 10

 

 

В детството, когато падах,

баба  все ми повтаряше:

„Ще ти мине като на куче!”

Не и повярвах и попитах кучето:

”Какво е болката?”,

а то изскимтя:

”Вместо враг, опашката да си хапеш”.

Попитах дървото: ”Какво е болката?”,

а то отсече:

”Да ти преброят годишните  кръгове”.

Попитах цветето, а то клюмнало рече:

”Да ти затворят аромата в стъкленица”.

Попитах камъка, а той изстена:

”Да те издялкат  за стена на плача”.

Попитах човека,а той се усмихна зъбато:

”Аз я причинявам!”

 

Бабо, защо ме излъга ?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милко Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...