В детството, когато падах,
баба все ми повтаряше:
„Ще ти мине като на куче!”
Не и повярвах и попитах кучето:
”Какво е болката?”,
а то изскимтя:
”Вместо враг, опашката да си хапеш”.
Попитах дървото: ”Какво е болката?”,
а то отсече:
”Да ти преброят годишните кръгове”.
Попитах цветето, а то клюмнало рече:
”Да ти затворят аромата в стъкленица”.
Попитах камъка, а той изстена:
”Да те издялкат за стена на плача”.
Попитах човека,а той се усмихна зъбато:
”Аз я причинявам!”
Бабо, защо ме излъга ?
© Милко Христов Всички права запазени