18.06.2009 г., 10:50 ч.

Лъжата на баба 

  Поезия » Друга
560 0 10

 

 

В детството, когато падах,

баба  все ми повтаряше:

„Ще ти мине като на куче!”

Не и повярвах и попитах кучето:

”Какво е болката?”,

а то изскимтя:

”Вместо враг, опашката да си хапеш”.

Попитах дървото: ”Какво е болката?”,

а то отсече:

”Да ти преброят годишните  кръгове”.

Попитах цветето, а то клюмнало рече:

”Да ти затворят аромата в стъкленица”.

Попитах камъка, а той изстена:

”Да те издялкат  за стена на плача”.

Попитах човека,а той се усмихна зъбато:

”Аз я причинявам!”

 

Бабо, защо ме излъга ?

© Милко Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!! Нямам точно определение за болката, но зная, че всеки от нас я причинява понякога...
  • Мога да кажа аз какво е болката и къде най - много боли!
    Жените сме особено рафинирани в причиняването И на душевна такава!
    И с какъв финес можем да го правим, идея си нямаш!
  • най-вероятно,за да растат децата по-лесно михриш.. ..
  • Няма да ти се зъбя!
    Само ще те поздравя!
  • !!!Браво!
  • Много ми хареса изследването на болката!
    Пак източно ми звучи
    поне като философия
  • Браво за стиха ти, Милко, много интересен...
  • Браво за тези стихове! Твоето поетично търсене на болката звучи като съпротива срещу нея. Нетрадиционно, оригинално, дълбоко!
  • Харесах! Нетрадиционно!
  • Попитах дървото: ”Какво е болката?”,

    а то отвърна:

    ”Да ти преброят годишните кръгове”.

    -----

    Браво!!! Много истинско!
Предложения
: ??:??