Лъжата с която ме убиваш


Не плачи сърце,
      че въздух не достига,
не погребвай живота ми в море,
                   от което болката извира.

Очите
         и ушите си не чувствам,
нека глух и сляп съм отсега
                                       - завинаги,
               та да не чувам как шептят лъжите й
и да не виждам блясъка в косите й.

              Когато нежно ме прегръщаш,
      усещам как ръката ти
мечтае и докосва някой друг
         зад звездите, зад вратата ни.

Когато страстно ме целуваш
               и поглеждаш със лъжа в очите ми,
         зная всъщност, че не ме сънуваш
   и друг искаш във леглото си.

Щом съм с теб разбирам,
            че още другия обичаш,
                       а аз съм кръстопът.
И дори, когато обещаваш
               и истината ти отричаш
           "Аз ти вярвам!" -
                    казвам за пореден път.

Но зная всичко мила -
            ЗАЩО - СЕ ЧУДЯ - ТИ ОТ МЕНЕ КРИЕШ???
                              Нали си обещахме да сме искрени?!
Нали тайни нямаше да има?
           Не разбираш ли, че от кръвта ми пиеш,
              с тези чувства, по-остри от бръснач измислени???

        Казваш,че никой тебе не разбира,
а ти опита ли да разбереш
               какво ми и измислицата твоя причинила
    и когато от душата ми крадеш???

         Мислиш,че не зная,
видях го още щом погледнах във очите ти,
   че аз за тебе си мечтая,
            а само той е вътре във гърдите ти.

Осъзнавам, че в заблудата повярвах твоя
       и живял съм без истина така,
                  но бях влюбен сляпо, мила моя,
       и не се съмнявах в любовта.

И виждам,
        че ти обичаш него,
със всеки друг ти можеш мен да замениш,
а неговата обич ти желаеш страстно,
       макар да знаеш,
                 че не можеш да го промениш.

              Той наранил те е жестоко,
но ти можеш всичко да простиш
        и чакаш всеки ден и нощ писмото,
                 и изгаряш да си с него всеки миг.

Не разбира и не се замисля
             сърцето твое безпощадно,
че мене ти,
           както той тебе,
                             от любов уби,
но раната ми е още по-дълбока,
защото капят все още
                       със лъжа сълзите ти.

И казваш,
        че чувствата си не можеш да разкриеш
и някак усещам как изпитваш и вина,
че ме мамиш и опитваш
                    от мене да прикриеш,
че "Обичам те!" 
                       - неще  ми кажеш никога.

Прошепни ми истина една,
     че искаш да си с него ти,
             подай приятелски ръка
     - не лъжи ме,
                съживи ме,
                     "Сбогом!" - тихо изречи,
                                  "Сбогом!" - ще отвърна
     и върви...