22.05.2006 г., 17:59

ЛЪЖАТА С КОЯТО МЕ УБИВАШ

1.1K 0 5

      Лъжата с която ме убиваш


Не плачи сърце,
      че въздух не достига,
не погребвай живота ми в море,
                   от което болката извира.

Очите
         и ушите си не чувствам,
нека глух и сляп съм отсега
                                       - завинаги,
               та да не чувам как шептят лъжите й
и да не виждам блясъка в косите й.

              Когато нежно ме прегръщаш,
      усещам как ръката ти
мечтае и докосва някой друг
         зад звездите, зад вратата ни.

Когато страстно ме целуваш
               и поглеждаш със лъжа в очите ми,
         зная всъщност, че не ме сънуваш
   и друг искаш във леглото си.

Щом съм с теб разбирам,
            че още другия обичаш,
                       а аз съм кръстопът.
И дори, когато обещаваш
               и истината ти отричаш
           "Аз ти вярвам!" -
                    казвам за пореден път.

Но зная всичко мила -
            ЗАЩО - СЕ ЧУДЯ - ТИ ОТ МЕНЕ КРИЕШ???
                              Нали си обещахме да сме искрени?!
Нали тайни нямаше да има?
           Не разбираш ли, че от кръвта ми пиеш,
              с тези чувства, по-остри от бръснач измислени???

        Казваш,че никой тебе не разбира,
а ти опита ли да разбереш
               какво ми и измислицата твоя причинила
    и когато от душата ми крадеш???

         Мислиш,че не зная,
видях го още щом погледнах във очите ти,
   че аз за тебе си мечтая,
            а само той е вътре във гърдите ти.

Осъзнавам, че в заблудата повярвах твоя
       и живял съм без истина така,
                  но бях влюбен сляпо, мила моя,
       и не се съмнявах в любовта.

И виждам,
        че ти обичаш него,
със всеки друг ти можеш мен да замениш,
а неговата обич ти желаеш страстно,
       макар да знаеш,
                 че не можеш да го промениш.

              Той наранил те е жестоко,
но ти можеш всичко да простиш
        и чакаш всеки ден и нощ писмото,
                 и изгаряш да си с него всеки миг.

Не разбира и не се замисля
             сърцето твое безпощадно,
че мене ти,
           както той тебе,
                             от любов уби,
но раната ми е още по-дълбока,
защото капят все още
                       със лъжа сълзите ти.

И казваш,
        че чувствата си не можеш да разкриеш
и някак усещам как изпитваш и вина,
че ме мамиш и опитваш
                    от мене да прикриеш,
че "Обичам те!" 
                       - неще  ми кажеш никога.

Прошепни ми истина една,
     че искаш да си с него ти,
             подай приятелски ръка
     - не лъжи ме,
                съживи ме,
                     "Сбогом!" - тихо изречи,
                                  "Сбогом!" - ще отвърна
     и върви...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...