ЛЪЖАТА С КОЯТО МЕ УБИВАШ
Лъжата с която ме убиваш
Не плачи сърце,
че въздух не достига,
не погребвай живота ми в море,
от което болката извира.
Очите
и ушите си не чувствам,
нека глух и сляп съм отсега
- завинаги,
та да не чувам как шептят лъжите й
и да не виждам блясъка в косите й.
Когато нежно ме прегръщаш,
усещам как ръката ти
мечтае и докосва някой друг
зад звездите, зад вратата ни.
Когато страстно ме целуваш
и поглеждаш със лъжа в очите ми,
зная всъщност, че не ме сънуваш
и друг искаш във леглото си.
Щом съм с теб разбирам,
че още другия обичаш,
а аз съм кръстопът.
И дори, когато обещаваш
и истината ти отричаш
"Аз ти вярвам!" -
казвам за пореден път.
Но зная всичко мила -
ЗАЩО - СЕ ЧУДЯ - ТИ ОТ МЕНЕ КРИЕШ???
Нали си обещахме да сме искрени?!
Нали тайни нямаше да има?
Не разбираш ли, че от кръвта ми пиеш,
с тези чувства, по-остри от бръснач измислени???
Казваш,че никой тебе не разбира,
а ти опита ли да разбереш
какво ми и измислицата твоя причинила
и когато от душата ми крадеш???
Мислиш,че не зная,
видях го още щом погледнах във очите ти,
че аз за тебе си мечтая,
а само той е вътре във гърдите ти.
Осъзнавам, че в заблудата повярвах твоя
и живял съм без истина така,
но бях влюбен сляпо, мила моя,
и не се съмнявах в любовта.
И виждам,
че ти обичаш него,
със всеки друг ти можеш мен да замениш,
а неговата обич ти желаеш страстно,
макар да знаеш,
че не можеш да го промениш.
Той наранил те е жестоко,
но ти можеш всичко да простиш
и чакаш всеки ден и нощ писмото,
и изгаряш да си с него всеки миг.
Не разбира и не се замисля
сърцето твое безпощадно,
че мене ти,
както той тебе,
от любов уби,
но раната ми е още по-дълбока,
защото капят все още
със лъжа сълзите ти.
И казваш,
че чувствата си не можеш да разкриеш
и някак усещам как изпитваш и вина,
че ме мамиш и опитваш
от мене да прикриеш,
че "Обичам те!"
- неще ми кажеш никога.
Прошепни ми истина една,
че искаш да си с него ти,
подай приятелски ръка
- не лъжи ме,
съживи ме,
"Сбогом!" - тихо изречи,
"Сбогом!" - ще отвърна
и върви...
© Христо All rights reserved.
))))))))
