12 мар. 2021 г., 07:45

Лъжлив роден рай

631 2 9

Лъжа до лъжа.

И яма до яма.

В държава лежа

от пълна измама.

 

Без ковид дори

прогресът е плесен.

Изгаря, гори

с бодливата песен

 

за земния рай,

лъжливо поднесен...

Нима нямат край,

властта с интереса?

 

И колко тежи

народната драма?

И в колко лъжи

властта грее срамно?

 

С човек по човек

България гасне...

Властта чака лек:

в любов да порасне

 

След колко лета?

След колко небета?

Ще стане властта

добра, не проклета?

 

И кой, чака кой

народа обязден?

Пореден герой

на родната ясла.

 

Но стига мечти!

Безпочвени, гнили.

Народът почти

остана без сили.

 

Остана без власт

и гладен народът,

и трябва му страст,

но страст за свобода.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Френкева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Политиката, според мене, Роси е като фабрика с много отпадни продукти , но може да си направи пречиствателна станция Развесели ме
  • Днес четох нещо, което хем ме разсмя, хем ми стана тъжно .
    " - Да избираш кой ще те управлява, е като да избираш с кого ше си легнеш, кой ше ти влезе в кревата. Като мъж ти го казвам, горе-долу едно и също е. Тури им снимките на лидерите на партиите на една стена, па хубаво си по̀мисли за кого ше пуснеш бюлетина. Който и да е, все ше си такован, нали..., с извинение, ама поне малко да го харесваш.
    Фръцна̀х се, па рекох:
    - Е, аз шси остана девствена тогава. Мерси съм! "
  • Така е Роси. Нуждаем се от промяна, но истинска, не поредната лъжлива подмяна на едни недостойни политически лица, с други също толкова недостойни.
  • Много ми хареса! Народа наистина остана без сили, а властта гледа сеир!
  • Благодаря ви, момичета! Омръзна ми да гледам тези странни властници, които ни пречат да живеем щастливо.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...