12.03.2021 г., 7:45

Лъжлив роден рай

630 2 9

Лъжа до лъжа.

И яма до яма.

В държава лежа

от пълна измама.

 

Без ковид дори

прогресът е плесен.

Изгаря, гори

с бодливата песен

 

за земния рай,

лъжливо поднесен...

Нима нямат край,

властта с интереса?

 

И колко тежи

народната драма?

И в колко лъжи

властта грее срамно?

 

С човек по човек

България гасне...

Властта чака лек:

в любов да порасне

 

След колко лета?

След колко небета?

Ще стане властта

добра, не проклета?

 

И кой, чака кой

народа обязден?

Пореден герой

на родната ясла.

 

Но стига мечти!

Безпочвени, гнили.

Народът почти

остана без сили.

 

Остана без власт

и гладен народът,

и трябва му страст,

но страст за свобода.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Френкева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Политиката, според мене, Роси е като фабрика с много отпадни продукти , но може да си направи пречиствателна станция Развесели ме
  • Днес четох нещо, което хем ме разсмя, хем ми стана тъжно .
    " - Да избираш кой ще те управлява, е като да избираш с кого ше си легнеш, кой ше ти влезе в кревата. Като мъж ти го казвам, горе-долу едно и също е. Тури им снимките на лидерите на партиите на една стена, па хубаво си по̀мисли за кого ше пуснеш бюлетина. Който и да е, все ше си такован, нали..., с извинение, ама поне малко да го харесваш.
    Фръцна̀х се, па рекох:
    - Е, аз шси остана девствена тогава. Мерси съм! "
  • Така е Роси. Нуждаем се от промяна, но истинска, не поредната лъжлива подмяна на едни недостойни политически лица, с други също толкова недостойни.
  • Много ми хареса! Народа наистина остана без сили, а властта гледа сеир!
  • Благодаря ви, момичета! Омръзна ми да гледам тези странни властници, които ни пречат да живеем щастливо.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...