Лъжа до лъжа.
И яма до яма.
В държава лежа
от пълна измама.
Без ковид дори
прогресът е плесен.
Изгаря, гори
с бодливата песен
за земния рай,
лъжливо поднесен...
Нима нямат край,
властта с интереса?
И колко тежи
народната драма?
И в колко лъжи
властта грее срамно?
С човек по човек
България гасне...
Властта чака лек:
в любов да порасне
След колко лета?
След колко небета?
Ще стане властта
добра, не проклета?
И кой, чака кой
народа обязден?
Пореден герой
на родната ясла.
Но стига мечти!
Безпочвени, гнили.
Народът почти
остана без сили.
Остана без власт
и гладен народът,
и трябва му страст,
но страст за свобода.
© Милена Френкева Todos los derechos reservados