29 янв. 2009 г., 17:01
Света в краката ми свали
със думи приказно красиви,
безсмъртна обич уж ми подари
и край на мойте дни тъй сиви.
Даваше красиви обещания
и думата "завинаги" зовеше ти.
Неугасващ огън, страст, желания
създаваше от прах-мечти.
На думи силен беше, а сега стоиш,
празни истини не знаеш ти
и на мене вече не държиш,
а на новата твориш лъжи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация