Света в краката ми свали
със думи приказно красиви,
безсмъртна обич уж ми подари
и край на мойте дни тъй сиви.
Даваше красиви обещания
и думата "завинаги" зовеше ти.
Неугасващ огън, страст, желания
създаваше от прах-мечти.
На думи силен беше, а сега стоиш,
празни истини не знаеш ти
и на мене вече не държиш,
а на новата твориш лъжи.
А просто чиста обич аз жадувах
не за век, а за кратък миг спонтанен
и май от тебе аз дочувах,
че ако искрено обичаш днес, си странен...
© Габриела Всички права запазени