27 июн. 2008 г., 13:58

Лъжливо, забранено, странно...

839 0 5

Дори ми е забранено
във стиха си да опиша
какво събуждаш нощем в мене
и как отчаяно те искам.

Дори не трябва да обяснявам
какво тъй нагло те излъгах,
как искам истина да ти давам,
ала с нея  ще те изгубя.

Дори не мога твойто име
в посвещението да напиша,
а ти, незнаейки за лъжите,
така болезнено ме обичаш...

Убийствено странни отношения.
Дори на себе си не бих могла да обясня.
Но когато ми казваш, че имаш нужда от мене,
аз нямам сили лъжите да спра.


27.06.2008г.
гр. Пловдив


На един много специален човек, който обожавам, но за съжаление, не мога да спра да го лъжа, за да не го изгубя...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Долавям опасно познати нотки в стиха ти...заради които пророних и сълза...страшно много ми хареса...и не само това,всичките твои стихове!
  • Аз съм научен че въпреки трудностите,въпреки всичката измет и помия изсипана на плещите ни-трябва да се гледа положително и истината да излезе на яве...великолепен стих и ти пожелавам да се оправи всичко при теб...разбирам те защото и аз съм така
  • ПОЗДРАВ!!! ХАРЕСА МИ
  • Бих изругала, ако не се притеснявах, че ще ми изтрият коментара.
    Кофти ситуация мила! Дано нещата се наредят! Но нали знаеш - колкото по-дълго лъжи, толокова по-трудно после, и повече боли!
    Желая ти късмет и любов! Прегръдки за теб!
  • Сигурно е трудно.. Поздрави!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...