Jun 27, 2008, 1:58 PM

Лъжливо, забранено, странно...

  Poetry » Love
836 0 5

Дори ми е забранено
във стиха си да опиша
какво събуждаш нощем в мене
и как отчаяно те искам.

Дори не трябва да обяснявам
какво тъй нагло те излъгах,
как искам истина да ти давам,
ала с нея  ще те изгубя.

Дори не мога твойто име
в посвещението да напиша,
а ти, незнаейки за лъжите,
така болезнено ме обичаш...

Убийствено странни отношения.
Дори на себе си не бих могла да обясня.
Но когато ми казваш, че имаш нужда от мене,
аз нямам сили лъжите да спра.


27.06.2008г.
гр. Пловдив


На един много специален човек, който обожавам, но за съжаление, не мога да спра да го лъжа, за да не го изгубя...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Долавям опасно познати нотки в стиха ти...заради които пророних и сълза...страшно много ми хареса...и не само това,всичките твои стихове!
  • Аз съм научен че въпреки трудностите,въпреки всичката измет и помия изсипана на плещите ни-трябва да се гледа положително и истината да излезе на яве...великолепен стих и ти пожелавам да се оправи всичко при теб...разбирам те защото и аз съм така
  • ПОЗДРАВ!!! ХАРЕСА МИ
  • Бих изругала, ако не се притеснявах, че ще ми изтрият коментара.
    Кофти ситуация мила! Дано нещата се наредят! Но нали знаеш - колкото по-дълго лъжи, толокова по-трудно после, и повече боли!
    Желая ти късмет и любов! Прегръдки за теб!
  • Сигурно е трудно.. Поздрави!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...