5 мая 2011 г., 19:23

Любима на дъжда

615 0 0

Любима на дъжда

 

Студено ми е, а дъждът не се ли изморява,

вече цяла нощ не спира да вали,

но аз не искам Слънце да изгрява,

искам той при мене да стои...

 

Щастлива съм, а небето е тъй черно,

светкавица сърцето ми проби

и е нощ, а трябва да е денем,

хората не го искат, но нека вали...

 

По прозорците с ярост капките бият,

сякаш искат вътре да ги пусна,

дъждът с нежност ме облива

и с целувка навлажнява моите устни...

 

Дъждът с гръм на мене ми говори

и със светкавица осветява моя лик,

казва ми, че е готов за мене да се бори,

както не може никой мъж велик...

 

Обичам дъжда понякога със страх и гняв,

понякога със спокойствие и надежда,

понякога идва в неуречен час,

само за малко той да ме погледа...

 

Тежко призвание имам аз,

да бъда на дъжда любима,

да бъда с него, когато няма никой, освен нас,

и да го чакам да се върне цяла зима...

 

05.08.2010

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослава Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...