Любима на дъжда
Студено ми е, а дъждът не се ли изморява,
вече цяла нощ не спира да вали,
но аз не искам Слънце да изгрява,
искам той при мене да стои...
Щастлива съм, а небето е тъй черно,
светкавица сърцето ми проби
и е нощ, а трябва да е денем,
хората не го искат, но нека вали...
По прозорците с ярост капките бият,
сякаш искат вътре да ги пусна,
дъждът с нежност ме облива
и с целувка навлажнява моите устни...
Дъждът с гръм на мене ми говори
и със светкавица осветява моя лик,
казва ми, че е готов за мене да се бори,
както не може никой мъж велик...
Обичам дъжда понякога със страх и гняв,
понякога със спокойствие и надежда,
понякога идва в неуречен час,
само за малко той да ме погледа...
Тежко призвание имам аз,
да бъда на дъжда любима,
да бъда с него, когато няма никой, освен нас,
и да го чакам да се върне цяла зима...
05.08.2010
© Радослава Михайлова Всички права запазени