любимите очи
Заплетоха се нишки -
плетеница
от странни цветове...
и труден смисъл.
Чете ги само Господ
и разбира,
а аз оставам
в притвора
и мисля...
Мечтая час
за празнични камбани
и времето
да открои нещата...
Заплетох се
в човешките си драми
и погледът е тесен
за Съдбата...
Едно-едничко
всъщност
различавам -
лицето ти -
все същото остава,
измежду хиляди
и сред тълпата -
любимите очи,
които чакам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Руми Бакърджиева Все права защищены
