любимите очи
Заплетоха се нишки -
плетеница
от странни цветове...
и труден смисъл.
Чете ги само Господ
и разбира,
а аз оставам
в притвора
и мисля...
Мечтая час
за празнични камбани
и времето
да открои нещата...
Заплетох се
в човешките си драми
и погледът е тесен
за Съдбата...
Едно-едничко
всъщност
различавам -
лицето ти -
все същото остава,
измежду хиляди
и сред тълпата -
любимите очи,
които чакам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Бакърджиева Всички права запазени
