Любимката на Рила
Любимката на Рила
Със лъчи си златни
слънцето я осветява.
Със целувки ароматни
тя пък го дарява.
Туй Игликата е дива.
Първа рожба е на Рила.
Нощем я с треви завива,
дава майчина закрила.
Сутрин рано във росата
тя умива ù очите.
Рожбата пък, за отплата,
ù краси гърдите.
Жаждата ù утолява
с дъждове студени.
Китна пролетна морава,
да полегне, ù застели.
В жеги морни планината
в сенки пази свойта щерка.
С бриз я гали по листата,
свежа да е, хубавелка.
Зиме нежно я повива,
от мраза да я опази
с бяла пелена красива,
украсена със елмази.
Тъй живее си щастливо,
малката Иглика дива.
Планината закачливо
своята любимка милва.
Майка Рила приветливо
гости кани - планинари -
и Игличето красиво
радва нейните другари.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Борисова Все права защищены
