21.06.2009 г., 19:14 ч.

Любимката на Рила 

  Поезия » Оди и поеми
1171 1 7

Любимката на Рила


Със лъчи си златни

слънцето я осветява.

Със целувки ароматни

тя пък го дарява.

 

Туй Игликата е дива.

Първа рожба е на Рила.

Нощем я с треви завива,

дава майчина закрила.

 

Сутрин рано във росата

тя умива ù очите.

Рожбата пък, за отплата,

ù краси гърдите.

 

Жаждата ù утолява

с дъждове студени.

Китна пролетна морава,

да полегне, ù застели.

 

В жеги морни планината

в сенки пази свойта щерка.

С бриз я гали по листата,

свежа да е, хубавелка.

 

Зиме нежно я повива,

от мраза да я опази

с бяла пелена красива,

украсена със елмази.

 

Тъй живее си щастливо,

малката Иглика дива.

Планината закачливо

своята любимка милва.

 

Майка Рила приветливо

гости кани - планинари -

и Игличето красиво

радва нейните другари.

© Петя Борисова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Добре заварил!Радвам се, че отворих това малко прозорче към Рила за теб!А защо ми се струва, че ти можеш да си отговориш най-добре на този въпрос?
  • Петя, през иглени уши се проврях, за да видя игликовите очи на Рила! Добре дошла и от мен! Дано ти ми обясниш защо от много години сънувам едно и също кътче от Игликина поляна и винаги се събуждам по средата на този вълшебен сън!
  • Здравейте на всички!
    Сърдечно благодаря за радушното посрещане!
  • Много леко и песенно! Добре дошла и от мен!
  • Леле, много красива поетична картина!
    Добре дошла!
    И поздрави!
  • Много ми хареса!Поздравления!!!
  • ех, че хубаво и игличено!
    здравей и на теб!
Предложения
: ??:??