Любимката на Рила
Любимката на Рила
Със лъчи си златни
слънцето я осветява.
Със целувки ароматни
тя пък го дарява.
Туй Игликата е дива.
Първа рожба е на Рила.
Нощем я с треви завива,
дава майчина закрила.
Сутрин рано във росата
тя умива ù очите.
Рожбата пък, за отплата,
ù краси гърдите.
Жаждата ù утолява
с дъждове студени.
Китна пролетна морава,
да полегне, ù застели.
В жеги морни планината
в сенки пази свойта щерка.
С бриз я гали по листата,
свежа да е, хубавелка.
Зиме нежно я повива,
от мраза да я опази
с бяла пелена красива,
украсена със елмази.
Тъй живее си щастливо,
малката Иглика дива.
Планината закачливо
своята любимка милва.
Майка Рила приветливо
гости кани - планинари -
и Игличето красиво
радва нейните другари.
© Петя Борисова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Добре заварил!Радвам се, че отворих това малко прозорче към Рила за теб!А защо ми се струва, че ти можеш да си отговориш най-добре на този въпрос?
-
Петя, през иглени уши се проврях, за да видя игликовите очи на Рила! Добре дошла и от мен! Дано ти ми обясниш защо от много години сънувам едно и също кътче от Игликина поляна и винаги се събуждам по средата на този вълшебен сън!
-
Здравейте на всички!
Сърдечно благодаря за радушното посрещане! -
Много леко и песенно! Добре дошла и от мен!
-
Леле, много красива поетична картина!
Добре дошла!
И поздрави! -
Много ми хареса!Поздравления!!!
-
ех, че хубаво и игличено!
здравей и на теб!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
