12 мар. 2016 г., 18:46

Любопосочният момент

957 0 3

Кога, къде ли да те хвана -
в любопосочния момент?...
Да тръгна утре към Хавана?
Или да хукна към Шенген?...

Все още съм любоприемен.
Но вероятна ли си ти?...
Дали си бременна във Бремен?...
Дали във замък ти се спи?...

Навярно доста си заета...
И стръмен ти е моят склон...
Летиш над цялата планета.
Презираш буйния ми кон...

Но търпелив съм, дебна тайно -
да хвана сочния момент...
Ала съдбата е незнайна. -

И може ти да хванеш мен...

Марин Тачков
март 2016 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марин Тачков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви! Ползвах опцията "Вход чрез Фейсбук" и се оказва, че съм новорегистриран!... Не видях това стихо в стария си профил и помислих, че не е одобрено... Чрез Гугъл го "открих" тук...
  • Радвам се на новопоявяванета ти!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...